Световни шампиони… и странната история на Аржентина

Коментар на Стефан Ралчев от Букмейкър Рейтинги за Световната титла на Аржентина

Ще мине още много време, в което светът ще пише и говори за световните шампиони от Аржентина. Тези, които симпатизират на отбора, ще се радват, а другите ще продължават да свързват ФИФА, Катар, ПСЖ, дузпите и какво ли още не.

Следващите мои редове обаче не са в тази насока – дали Аржентина заслужено стъпи на върха, дали бе най-силният отбор, дали някой „буташе“ Меси… Кой е по-добър – Меси или Кристиано? Кой е по-велик – Марадона или Меси. Невъзможно е да убедиш човек в противно мнение, когато той е решил, че нещо е така, както той казва. А и нямам никакво намерение да влизам в сравнителни анализи.

Лично аз се зарадвах на титлата на Аржентина, макар този отбор далеч да не е най-любимият ми (всъщност, нямам такива, а си харесвам даден тим по време на самия турнир – европейско или световно). Нито съм яростен фен на гаучосите, нито са първата ми футболна любов, както се казва. По-скоро пристрастията ми бяха заради Лионел Меси (и съм убеден, че много хора са имали такива заради него, а не толкова заради Аржентина). Искаше ми се Меси да стане световен шампион не, за да докаже, че е добър футболист (Боже опази и в това да има съмнения), а по-скоро, за да опровергае критиците си, че не играе за Аржентина. Под играе имам предвид, че така и не стана световен шампион. Ами, ето… стана.

По време на цялото Световно обаче си мислех колко странен е този отбор на Аржентина. Имайки удоволствието да гледам Диего Марадона макар и почти в края на кариерата му, а след това Габриел Батистута (например), както и още доста звезди в синьо-бяло, настоящият тим на Аржентина според мен може да бъде определен като доста странен. И по-скоро като не толкова бляскав. Може би мнозина от вас няма да са съгласни, но бегло сравнение с футболистите на Бразилия, Франция и Хърватия (например), ще покаже, че аржентинците далеч не са звезди от европейски мащаб.

Историята на вратаря герой Емилиано Мартинес вече се върти от няколко дни в интернет, та той е по-скоро към края на кариерата си, а има изиграни общо 180 мача за всичките си клубни отбори (преотстъпван е 6 пъти!!!) Тези 180 мача титулярите в момента ги правят за 3 сезона (с всички купи, турнири и т.н.).

Хулиан Алварес – едно от откритията, е резерва в Сити. Родриго де Пал играе в Атлетико Мадрид, но това е върхът в кариерата му до момента на клубно ниво, като преди това беше дълго време в средняка в Италия Удинезе. Почти същото важи и за Молина, който измина същия път – Удинезе, а сега е в Атлетико Мадрид.

Прословути станаха снимките на Алексис Мак Алистър, който е световен шампион, а след няколко дни има мач за… Брайтън?! Кристиян Ромеро е в Тотнъм, но съгласете се – Тотнъм, както може да е четвърти, така може да е десети във Висшата лига…

„Боецът“ Маркус Акуня е с три сезона в Спортинг и от 2 години е в Севиля, т.е. далеч от топ отборите в Европа.

Да, Аржентина е ясно, че разполага с Меси, както и Ди Мария, но… две от големите звезди – поне, ако се съди по ролите им в клубните отбори – Дибала и Лаутаро Мартинес, останаха в ролята на резерви на Световното. И това е поредната странност в този отбор. Вероятно при друг треньор на тези играчи ще им бъде намерено място в титулярния състав (което ще бъде малко трудно), но Скалони реши да предпочете Хулиан Алварес вместо Дибала и Лаутаро.

Излишно е да правим сравнения с предишните генерации на Аржентина от световни финали, тъй като силата на клубните отбори, в които са играли тогава футболистите, е била съвсем друга. И тогава (например през 1998-а или 2002 година) да си част от Лацио, Фиорентина, Валенсия (на Световното 2002 година Роберто Аяла, Пабло Аймар и Кили Гонзалес са от Валенсия) е съвсем друго, сравнено с наши дни.

Сравнени обаче с футболистите, които сега играха в Катар в някои от считаните за фаворити за титлата, аржентинците със сигурност са интересен случай. За Бразилия смятам, че не е нужно да даваме подробности (макар че и Ричарлисон е все още в Тотнъм :)) но Реал Мадрид, Сити, ПСЖ, Барселона, Челси е едно… друго е Брайтън, Астън Вила и Севиля.

Въпреки наличието на световен бляскав отенък (извън Меси), играчите на Скалони го направиха. Със сигурност през годините гаучосите имаха много по-големи имена и фигури в състава, но ето, че сега Молина, Де Пал, Паредес и Акуня станаха световни шампиони. Такъв е животът… Нужно е звездите да се подредят в твоя полза, а ти да си на точното място в точното време.